Неразказаните истории на българите

Ивана Бърлич-Мажуранич (1874–1938) е най-известната хърватска детска писателка, често наричана „хърватският Андерсен“ заради изключителното си умение да разказва приказки и да съчетава реализма с магията на славянската митология. Тя е първата жена член на Хърватската академия на науките и изкуствата и е номинирана четири пъти за Нобелова награда за литература.

Живот и творчество

Ивана Бърлич-Мажуранич е родена в интелектуално семейство в град Огулин. Баща ѝ Владимир е писател и историк, а дядо ѝ Иван Мажуранич – виден политик и поет. Тя получава отлично образование, владее няколко езика и започва да пише първите си творби на френски. След брака си с юриста Ватрослав Бърлич, се установява в Брод на Сава, където посвещава живота си на семейството и литературата. Като майка на седем деца, тя прониква дълбоко в детската психика и създава произведения, които и днес са любими на поколения читатели.

Ивана Бърлич-Мажуранич най-добре описва раждането на своите приказки в писмо до сина си Иван Бърлич: „Тези приказки са изцяло мое оригинално творение. Те са изградени около имена и образи, вдъхновени от славянската митология, но това е единствената външна връзка с народните митологични предания. Нито една сцена, нито един сюжет, нито едно развитие или тенденция в тях не е заимствано пряко от нашата митология. […] Съвсем друг е въпросът за вътрешната връзка, която „Приказки от стари времена“ имат с народната поезия. От тази гледна точка моите приказки са наистина не мои, а са разкази, видения, надежди, вярвания и упования на цялата душа на славянските племена“.

Връзката с България

Ивана Бърлич-Мажуранич има особено място в сърцата на българските читатели. Нейните най-известни книги – „Чудните приключения на чирака Хлапич“ (1913) и „Приказки от стари времена“ (1916) са едни от най-любимите детски четива не само в родината на авторката, но и по света. Поколения български деца се запознават с богатия свят на нейните приказки, вдъхновени от славянската митология и изпълнени с универсални човешки ценности. Първото българско издание на „Приказки от стари времена“ от Ивана Бърлич-Мажуранич изляза през 1979 година от издателство „Отечество“ в София. Преводач на книгата е Христиана Василева. Тя бързи се превръща в любим сборник и е включена в различни български литературни класации, а преводът и илюстрациите допринасят за пълноценното преживяване на малките читатели. Най-новото издание от 2020 г. е със същия преводач, художник е Нели Златева, а издателството на вълшебния най-нов прочит на приказките е „Омофор“.

Ивана Бърлич-Мажуранич е и автор на историческия роман „Яша Далматинеца, вицекрал на Гуджарат“, в който има силно българско присъствие. Главният герой Яша преминава през Цариград (днешен Истанбул), а сюжетната линия засяга Балканите и съдбата на хората от региона. Българското присъствие се изразява чрез ключови герои, чрез описания на българския бит, традиции и пейзаж, както и чрез препратки към историческата съдба на българския народ през османския период. Сред героите са Данчо и Наум – двама братя близнаци от Пловдив. Гневни и наранени, те говорят за възходите и паденията, болките и страданията на българския народ. От султанския сарай пък търсят спасение в Калоферския магазин хърватска девойка и сляпа жена, които имат важна роля в историята на романа. С увлекателното си перо, Бърлич-Мажуранич представя българските празнични традиции, носии, пейзажи, бит и душевност от времето на Османската империя.

Малко известен е фактът за връзката на една от най-обичаните фигури в детската литература на Хърватия, чиракът Хлапич от книгата на Бърлич-Мажуранич „Чудните приключения на чирака Хлапич“, с България. Смята се, че като прототип за този герой най-популярната хърватска писателка използва образа на своя племенник, син на сестраѝ Александра и българския дипломат Димитър Несторов, когото те галено наричали „хлапе”.

Героят Хлапич (на хърватски: Hlapić) в романа чирак при обущаря, а образът му се превръща в символ на смелостта и жизнерадостта. И в българския, и в хърватския език, думата означава „момче“, „дете“ или „хлапак“, а постепенно добива и допълнителна експресивност и се възприема като „палавник“. Тази езикова близост не е случайна – тя отразява общите славянски корени на двата народа и културната им свързаност. Чрез Хлапич, българските деца лесно разпознават близки черти и в езика, и в характера на героя: палав, добър, умен и винаги готов да помогне на другите. Това прави образа на Хлапич още по-близък и обичан в България.

Две десетилетия по-късно у нас Елин Пелин написва и първия фантастичен роман за деца „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“ (1933), а по-късно и продължението му „Ян Бибиян на Луната“ (1937). И двамата автори –  Ивана Бърлич-Мажуранич и Елин Пелин, са световно признати майстори на детската приказка, които изграждат своите хлапета като символ на живота, добротата и храбростта. Те вдъхновяват с приказки, които са близки до всички славяни и обичани от децата по цял свят.

Наследството на Ивана Бърлич-Мажуранич продължава да живее в сърцата на читателите, независимо от времето и границите. Нейните произведения са пример за това как литературата може да свързва култури, да вдъхновява поколения и да отразява богатството на славянската душевност. Връзката ѝ с България – както чрез преводите и популярността на нейните приказки, така и чрез биографични и литературни препратки – е още едно доказателство за силата на художественото слово да изгражда мостове между народите. Ивана Бърлич-Мажуранич не е просто майстор на детската приказка – тя е разказвач на мечти, носител на културна памет и вдъхновител на всички, които вярват в чудесата.