Нишката, свързала завинаги хървати и българи
Нишката, свързала завинаги хървати и българи – благородническата фамилия Пеячевич, дава редица изявени представители във всички области на обществения, културния и политическия живот на Хърватия: Яков (Якоб) Пеячевич (Чипровци 1681 г. – Печ 1738 г.) – йезуитски теолог и философ, професор по богословие, ректор на католическите училища в гр. Пожега и Загреб; Франц-Ксавер Пеячевич (Осиек 1707 г. – Пожега 1781 г.) – професор по философия, член на йезуитския орден и писател; генерал Антон III граф Пеячевич (Осиек 1749 г. – Вировитица 1802 г.); Ладислав граф Пеячевич (Шопрон, Унгария 1824 г. – Нашице 1901 г.) хърватски бан от 1880 до 1883 г. и неговия син Теодор граф Пеячевич (Нашице 1855 г. – Виена 1928 г.) – хърватски бан от 1903 до 1907 г. Дъщерята на Теодор – Дора, е първата жена композитор в Хърватия.
Графиня Мария-Теодора (Дора) Пеячевич е родена на 10 септември 1885 г. в Будапеща, Унгария. Израства в семейното имение в град Нашице, Хърватия. Нейната майка е добра певица, свири на пиано и рисува. Организира концерти в двореца в Нашице и е меценат на Хърватския музикален институт. Още като дете Дора започва да свири на пиано и цигулка. Композира от 12-годишна възраст. Първият й учител по музика е известният унгарски органист Карол Носеда, а когато семейството се премества в Загреб поради задълженията на Теодор Пеячевич като хърватски бан, талантливата девойка продължава образованието си като частна ученичка при видните преподаватели от музикалното училище на Хърватския музикален институт Чирил Юнек, Драгутин Каисер и Вацлав Хумл.
Родителите на Дора виждат, че влечението ѝ към музиката надхвърля рамките на младежките забавления на момичетата от аристократичните среди и я изпращат да продължи с уроците по музика в Дрезден. Тук тя е частна ученичка на проф. Пърси Шервуд и на проф. Хенри Вилхелм Петри (цигулка), а при Валтер Курвоазие в Мюнхен учи композиция. Сред Дорините „сестри и братя по дух“ са пианистката Алис Рипър, скулпторката Клара Рилке-Вестхоф, поетът Райнер Мария Рилке, писателите Карл Краус и Анета Колб, както и други видни фигури на европейската култура по онова време.
Дора Пеячевич оставя значителен опус от 58 творби (запазени са 54), предимно в късен романтичен стил – песни, композиции за пиано и голям оркестър, камерна музика. Тя е сред композиторите, въвели оркестровата песен в хърватската музика, а между най-значителните й творби са Квинтет за пиано в си минор оп. 40, Струнен квартет в до мажор оп. 58, Симфония във фа-диез минор оп. 41 – първата модерна хърватската симфония. През 1913 г. композира първия хърватски Концерт за пиано и оркестър в сол минор оп. 33. В областта на вокалния лиризъм достига своя връх с творбата Три песни (Drei Gesänge), по текст на Фридрих Ницше. Композициите на Дора често се изпълняват в чужбина – в Лондон, Дрезден, Будапеща, Стокхолм, Виена, Мюнхен, от световно известни музиканти като пианистите Валтер Бахман, Светислав Станчич и Алис Рипър, цигуларите Джоан Манен, Вацлав Хумл и Златко Балокович, от Трио Thomán, Хърватския струнен квартет, Загребската филхармония, Виенския симфоничен оркестър Tonkünstler, с диригент Оскар Недбал и от Дрезденската филхармония, с художествен ръководител Едвин Линднер.
Началото на утвърждаването на Дора в родината е поставено на 5 февруари 1916 г. с „исторически“ спектакъл в Хърватския народен театър в Загреб. Изпълнението на нейния Концерт за пиано и оркестър в сол минор оп. 33, заедно с произведения на Божидар Широла, Франьо Дуган, Антун Добронич, Крешимир Баранович и Светислав Станчич, я свързва с поколението млади композитори, които създават нови тенденции в хърватската музика. През 1918 г. постига голям успех и в Хърватския музикален институт – камерни произведения на Дора Пеячевич изпълняват известните хърватски музиканти Златко Балокович, Мирослав Шлик, Светислав Станчич, Юро Ткалчич и Вацлав Хумл.
Връх на успехите на композиторката в чужбина, след представянето на две части от нейната Симфония във фа-диез минор оп. 41 във Виена, е премиерата на цялото произведение, състояла се на 10 февруари 1920 г. в Дрезден. И двата концерта са истински триумф – и според публиката, и по мнението на музикалните критици. Изглежда, че пред Дора широко се отваря вратата за голям световен успех – прочутият диригент Артур Никиш включва творбата в репертоара на Симфоничния оркестър в Лайпциг. Но неговата внезапна смърт на 23 януари 1922 г. осуетява реализацията на вече планирания концерт и симфонията се изпълнява само още веднъж – на 22 април 1923 г. в Будапеща, няколко седмици след смъртта на Дора Пеячевич!
По своите богати оркестрови цветове, експресионистични изразителни средства и късноромантична фразеология, Дора е истинско дете на европейската fin de siècle и творчеството ѝ се развива едновременно с европейските модернистични движения. Виртуозното владеене на инструментите, за които композира и възхищението ѝ към музиката на Йоханес Брамс и Ричард Вагнер, определят същността на зрелия опус на хърватската композиторка. Според акад. Коралка Кос последните произведения на Дора Пеячевич отразяват интензивното ѝ музикално развитие, внезапно прекъснато в разцвета си. Заедно с някои музиканти от нейното поколение (Йосип Хатце и Благое Берса) Дора „отваря нови хоризонти пред хърватската музика и поставя в нея нови, високо професионални стандарти.“
След женитбата за австрийския офицер Отомар фон Лумбе през 1921 г., Дора живее в Мюнхен. Умира на 5 март 1923 г., в Мюнхенската клиника по акушерство и гинекология, няколко седмици след като ражда първото си дете – сина Тео. Два месеца по-късно тленните й останки са пренесени на хърватска земя. Траурната церемония се състои на 5 май 1923 г. На нея пее певческото дружество „Лисински“ от Нашице, а на орган е изпълнен композираният от Дора Траурен марш. Нейното последното е да има отделен гроб, извън семейната гробница, на който да пише само малкото ѝ име. И вместо за погребението ѝ да се купуват цветя, с парите да се направят вноски за семействата на бедни музиканти.
