Kulturna baština

Дворецът Пеячевич в град Нашице, т.нар. Голям замък Пеячевич (на стотина метра западно от него се намира т.нар. Малък или Марков дворец), никога не е губил ролята, която първоначално му е отредена – да бъде своеобразен "център" на този славонски град.

Сградата е дом на поколения членове на благородническото семейство Пеячевич от 1734 г., когато  барон (по-късно граф) Йосип Пеячевич купува имот в Нашице.

Първата фаза на строителството на двореца започва през 1811/12 година, на северната граница на главния площад в града. По това време той представлява едноетажен, сравнително скромен замък в стила на късния бароков класицизъм и заменя съществувалата до тогава на това място по-стара семейна жилищна сграда, тип имение.

По време на своето съществуване дворецът променя облика си няколко пъти. Най-значимите промени настъпват през 1865 г., когато придобива днешния си вид. Проектът е на унгарския архитект и художник Ференц Сторно, Стари от Шопрон (град, близо да границата с Австрия). Добавени са странични четириетажни кули, изградена е входна веранда на юг и тераса на северната фасада. Обогатена с многобройни архитектурни детайли както отвън, така и отвътре, скромната сграда се превръща в представителен благороднически дворец. Построен е нов мансарден покрив и замъкът става на пет етажа. В централната зона на основната му (южна) фасада доминират изящни декоративни детайли, а високо над тях е поставен часовник.

Дворецът (и целият комплекс около него, който включва два парка и още един малък замък) са дом на семейство Пеячевич до края на Втората световна война. Последният собственик е граф Петър Пеячевич (1908 – 1987), който от 5 ноември 1941 г. до януари 1945 г. е посланик на НДХ в Испания. По време на една от отпуските си, през 1944 г. той съхранява най-важните произведения на изкуството, които притежава семейството му в Градската спестовна каса в Осиек. През 1945 г. Петър Пеячевич не се завръща в Хърватия и поема по тежкия път на хърватските политическите емигранти в Аржентина. И останалите членове на фамилията са принудени да напуснат Нашице и Хърватия по политически причини, вземайки само най-необходимото.

По решение на държавните власти в Югославия, съхранените в осиечката Градска спестовна каса произведения на изкуството, заедно с други предмети с художествена и културно-историческа стойност, стават част от фондовете на Държавния музей в град Осиек (днес Музей на Славония). По-късно са предадени в градската Галерия за изящни изкуства. Част от двореца в Нашице е разрушен, а при превръщането му в казарма (!!!), е разграбена и голяма част от инвентара. През 1945 г. Пеячевичи са осъдени в град Осиек като врагове на народа и на хърватската държава. Следващата година Върховният съд в Загреб, пак в тяхно отсъствие, потвърждава присъдата и постановява конфискация и експроприация на цялото им имущество. Отнети са им около 20 000 хектара земя, семейна собственост в градовете Нашице и Вировитица, замъци, произведения на изкуството...

Повече от 60 г. дворецът в Нашице е недостъпен за наследниците, разпръснати по Европа и Южна Америка. Имотът е реституиран чак през 2008 г. През следващите години ръководството на град Нашице успява да договори с наследниците закупуване на Двореца (заедно с двата парка и малкия замък) и днес комплексът е градска собственост.  

За материала са използвани и публикации и снимки на Краеведския музей в Нашице.