Неразказаните истории на българите

Проектът „Хърватската следа“, финасиран от МОН като част от НП „Неразказаните истории на българите“, е културно-образователен проект, който си поставя за цел да разкрие забравени, пренебрегнати или недооценени фигури от историята, като тази година БНУ „Иван Вазов“ избра да разкаже историята на три хърватски жени, дълбоко свързани с България.

Тук можете да прочетете задълбочено изследване върху живота и делото на три вдъхновителки, чиито истории заслужават нов прочит. Освен това, те са и главни героини в настолна игра, чиято цел е да разкаже интересни и любопитни факти за тях, да провокира ученици, преподаватели, членове на библиотеки и културни центрове, както и семейства с български корени, да научат повече за хърватската следа в България чрез игра, която учи и вдъхновява.

Трите героини в центъра на проекта: 

Ивана Бърлич-Мажуранич (1874-1938)

Хърватска писателка с дълбока емоционална и културна връзка с България. Наричана „хърватският Андерсен“, тя е първата жена – член на Хърватската академия и е номинирана четири пъти за Нобелова награда. Произведенията ѝ като „Приказки от стари времена“ и „Чудните приключения на чирака Хлапич“ вдъхновяват поколения български деца. Любопитен факт е, че прототип на героя Хлапич е с български – племенник на писателката, наричан галено „хлапе“. Освен това, в нейния роман „Яша Далматинеца“ българските герои, обичаи и пейзажи заемат централно място – израз на уважение към българската култура.

Весна Парун (1922–2010)

Поетесата на Балканите, която наричат „българката на Югославия“. Прекарала 5 години в България (1962–1967), тя създава трайни приятелства с Блага Димитрова, Радой Ралин и други интелектуалци. Превежда на хърватски почти всички големи български поети и става културен мост между двете страни. Нейният брак с актьора Любен Жеков и връзките ѝ с Вели Чаушев и философа Иван Славов предизвикват отмъстителност и репресии, водещи до принудителното й напускане на страната. Въпреки това, тя винаги е наричала България „втора родина“. Проектът я представя като свободолюбива жена с непоколебим глас, пример за поетична и лична смелост.

Клотилда Цветишич-Кренеис (1853–1947)

Пионер на педагогиката, тя става първата директорка на Първа софийска девическа гимназия през 1881 г. По покана на епископ Щросмайер, тя заминава за България и допринася съществено за професионализацията на женското образование. Известна с европейския си стил, култура и ангажираност, тя се превръща в образец за подражание на младите учителки. Историята й включва и драматичен годеж с чешкия историк Константин Иречек, който се разпада поради натиска на неговото семейство.
Клотилда е наградена лично от княз Фердинанд I. с орден „За гражданска заслуга“ – ярко признание за ролята й в сближаването на хърватския и българския народ.

Смисъл и визия

Проектът обединява:

• Силата на женския дух  – чрез вдъхновяващи примери на силни жени, които променят съдбата на поколения;

• Културна дипломация – с акцент върху българо-хърватските връзки;

• Игровизация – за по-достъпно и емоционално преживяване на историята;

• Технология – QR кодове към мултимедийни истории, подходящи и за образователна употреба.